БОЖУРИЦА – 2010
Дойде ваканцията и тръгнах най-после за риба! Естествено, първо започнах с любимата ми Божурица. Хем природа, хем не много далече, хем има и риба. Или поне имаше.
Първият път отидох така да се каже на разузнаване. Сутринта към 7.30 бях там. Захраних с жито и кюспе и зачаках с въдица в ръка. След около половин час хванах и първата бабушка. До 10 часа бях хванал общо 8 бройки. Ето ги и тях. Отчайваща картинка, като се има впредвид, че преди около 5-6 години бях ловил на същото място по 6-7 килограма риба! От 2-3 години нещата съвсем се объркаха и така и немога да си обясня каква е истинската причина. Много хора са 
ходили за риба на Божурица и преобладаващото мнение е, че от 15 години там няма риба! Това изобщо не беше така до скоро. Просто трябва да отидеш с подходящите такъми, а именно – корда 0,12, повод 0,10 или по-тънък и плувка не по-голяма от 0,5 гр. За малко да забравя и кукичката, която не трябва да е по-голяма от 14 номер(16 е за предпочитане!). Захранването задължително трябва да е съвсем скромно и да се състои от варено жито, малко кюспе или някаква купешка захранка, но в никакъв случай да не се прекалява! И естествено на първо място – търпение! Понякога рибата не пипа в продължение на час и половина и след това следват жестоки нападения от стада бабушки! Понякога се обаждаха и единични, но трофейни бройки таранки или каракуди, както им викат по другата България. Рекордът ми там е таранка 1,200 кг. Разбира се имаше и дни, когато се получаваше и съвсем друга картина, но ще ви разказвам за тях друг път. Та въпросът беше защо вече не иска да кълве подобаващо? ( Следва продължение…)
Продължението! Ще споделя няколко възможни причини за спиране на кълването на Божурица в последните 2-3 години. Едната е вероятно биене на рибата с ток. Напоследък твърде популярен начин за трупане на финикийски знаци. Тук да вмъкна и за пристанището на Симеоново, където преди отново 2-3 години разбиваха скобара, но миналата година точно там нямаше жив скобар, защото някакви “майстори” са използвали галванични примамки(споделиха ми го местни хора)!!! Друга причина е тарашенето с мрежи. Трета – нарастване на популацията на хищниците. Имам познат, който пред очите ми е вадил от там якбалък 8 кг., а 
това далеч не е единствената и най-голяма риба, която е ловил там. Щуките също са на висота. Това може би обяснява изчезването първо на уклея(ловят се само единични бройки от време на време), а сега и на бабушките. Не че ги няма, но количеството им намалява скоростно. Системното НЕпочистване на язовира също влага своя дял в намаляването на популацията на мирната риба. Всичко това взето заедно и не на последно място слабата подготовка на риболовците, посещаващи това райско кътче, може би дава някакво обяснение, за несполучливите излети.
Както и да е, вторият ми излет беше малко по-успешен. Хванах цели 23 рибета за 6 часа! Ходих още един път там преди една седмица. Този път минах към плиткото, защото ми казаха(и показаха!) доста добри таранки, които са ловили там. Хванах малко повече риба, около 40 бройки, но нито една таранка. Отново бабушка и някой и друг заблуден уклей. Това, съчетано с установяване на подходящо ниво на Дунав, като че ли временно преустанови интереса ми към Божурица поне за две седмици. Бях вече два пъти на Дунав и резултатите са повече от успешни! Но за тях – на друго място! (Следва продължение…)
