Ако зъболекарите бяха учители, или намери седемте разлики

14/07/2011


Взех една моя снимка и снимка на зъболекаря доктор М., който има частен кабинет на края на нашата улица. Поставих двете снимки една до друга и реших да открия седемте разлики между двете изображения. Забравих да ви кажа, че аз съм учител от 28 години в едно Ямболско училище и давам уроци по математика в едностайното си жилище на улицата, на която се намира кабинетът на д-р М. И аз, и докторът сме женени с по две деца и сме кажи-речи на една и съща възраст. Да започваме играта.
– Докторът е на моята възраст, но изглежда много по-добре от мен. Моята коса е бяла, много рядка, а той е с черна, къдрава, грижливо сресана. В погледа му има самочувствие, а в моя поглед се чете страх на човек, преследван от властите. Сакото му е по мярка със запазен цвят, а моята риза (втора употреба) отдавна е загубила от първоначалната си прелест.
Че съм плешив, е въпрос на гени, но и на стрес. Преди десети ноември и след десети ноември непрекъснато съм порицаван от обществото за частните уроци, докато частната практика на доктор М. се подпомага от държавата (здравната каса плаща част от работата му).
Не мога да разбера каква е причината за тази разлика. Всеки министър на образованието, който встъпва в длъжност, обявява за проблем на образованието частните уроци и обещава да ги ликвидира от следващата учебна година. Не съм чул министърът на здравеопазването да преследва частните зъболекари. Понякога се питам, ще извинявате, дали министърът на образованието има в устата си пломби, направени от частен зъболекар. Може ли в едно капиталистическо общество министър да преследва частното?
Лидерът на партия ,,Атака” в Ямбол е собственик на всички магазини от едната страна на главната улица, а най-силно викаше на митинга в София за национализация на собствеността.
Съвсем скоро учителка по литература, в предаването ,,Часът на Милен Цветков” обясняваше на зрителите как една скромна и прелестна ученичка със своята скромна и прелестна майка се явили пред комисията по възраженията след изпита за прием в гимназиите и прелестната майка и прелестната ученичка обяснили на комисията, че детето изкарало петица на изпита по литература без учител (как без учител питам аз, не може да бъде!), да, без учител, продължи да обяснява учителката (тази жена не броеше за учител този, който преподава в училище всеки ден).
Не е ли нормално, ако не срещнеш учителя, който ти е нужен, в училището или не го виждаш, както в горния случай, да го потърсиш извън училище?
– От снимката си личи, че докторът е човек с по-добро здраве от мен. Сигурно се храни по-здравословно. На обед затваря кабинета в 11 часа и спокойно, радвайки се на всеобщо уважение, обикаля пазара, избира, без да бърза, плод по плод от щайгата на продавача и след това отива в месарския магазин срещу аптеката. Аз минавам бързо през пазара, за да не предизвиквам лоши приказки по мой адрес, нали съм кулак в образователната ни система, и отивам в аптеката срещу месарския магазин.
Един мой приятел разказваше, че пет човека могат да те разболеят, ако се уговорят да те срещнат един след друг и всеки ти каже, че не изглеждаш добре. Учителят и училището ни боледуват от липса на обществена подкрепа.
Собственик на бинго зала до нашето училище (законът забранява бинго залите в близост до училище) споделяше с мен, че е крайно време да се сложи край на частните уроци и частните учители. От кого и как?
– Нека ви припомня, че всеки зъболекар може да даде на пациент до десет дни болничен лист. Преди шест месеца министърът на образованието на пресконференция съобщи, че учителите вземат фалшиви болнични и той чрез проверки или кой знае как ще прекрати тази порочна практика. Не съм чул министърът на здравеопазването да е казал, че лекарите дават фалшиви болнични листи.
Веднъж попитах ямболския депутат от царската партия Минчо Спасов как си обяснява тази разлика в приказките на министрите на здравеопазването и образованието и той ми отговори, че в учителските среди има нужда от затягане на дисциплината.
Ако учениците ми днес са без домашна работа по математика, аз не давам пресконференция, защото знам, че това няма да реши проблема с дисциплината, а вземам мерки на другия ден всички ученици да са с домашна работа. Министърът на образованието даде пресконференция, но не взе мерки…
От друга страна, кой нарушава закона – този, който взема фалшив болничен лист, или този, който го дава. Вие кажете.
– Аз съм изтъкан от недостатъци, но като гледам доктора, си мисля, че и той може би има поне един недостатък (имам предвид професионален недостатък, опазил ме господ да го критикувам като личност).
Преди седмица в неделя вечерта с жена ми и с двете деца се разхождахме по главната улица на град Ямбол. Децата искаха да влезем в някое от многото заведения, които примамваха пешеходците с маси, поставени по тротоара. Аз настоявах да се прибираме. Изведнъж жена ми викна: ,,Падна ми моста, господи, дадох 1300 лева за два моста, а единият се клати, а другият падна.” Стана й криво, разплака се и се прибрахме вкъщи. Не съм чул министърът на здравеопазването да се оплаква на медиите или на обществото, че зъболекарите не работят добре.
– Мисля си, че и в мен има нещо хубаво, колкото и да е малко то. Журналистите, които смело критикуват учителството, понякога забравят, че например лекарят, който е направил трансплантация на черен дроб или бъбрек, е бил ученик на някой учител и този някой учител все пак го е учил добре. Учениците, които стават световни шампиони по математика, физика, биология, информатика или каквото и да било, също са учени от някого. Самите журналисти не са се родили научени. Смятам, че основно задължение на министъра на образованието е да брани и гради авторитета на учителите.
През 1972 г. бях войник в сливенските казарми. Всяка сутрин старшината на ротата ни строяваше пред спалното помещение, вдигаше ръката си някъде до козирката на шапката и заповядваше: “Свободно! Аз някога да съм ви поздравявал със “здравейте войници”? Ние едновременно отвръщахме: “Не-е-е.” Тогава той с голяма радост заключаваше: ,,Защото аз, идиоти, не поздравявам.”
Не може да считаш подчинените си за идиоти и да не си министър на идиоти.

– Министерството на здравеопазването е наясно, че трябва да следва реформата, която ще приближи здравното ни обслужване до европейските норми. Те знаят, че нашето здравеопазване трябва да наподобява например немското или френското здравеопазване. Министерството на образованието няма идея накъде да върви. Съединените щати считат, че образованието им въпреки огромните пари, които гълта, не е добро. В канадския отбор по математика за международната олимпиада в Япония няма нито един канадец. Български учителки предават английски език в лондонски училища, така са я закъсали в старата Англия.
През юни миналата година немски ученик уби с автомат двама учители, защото не си харесал бележката от матурата. Дори без този инцидент достатъчно е да отидеш на гарата на голям немски град, да видиш пияните по пейките и да разбереш, че в Германия имат проблем с младежите и тяхното образование. Германия внася компютърни специалисти и инженери. Подобно е положението в Швейцария и Швеция. Така че кому да подражава нашето образование?
Учениците (и учителите) от моето скромно ямболско училище са спечелили 40 медала от световни, европейски и балкански състезания по математика, информатика, биология и астрономия. Сигурно с толкова отличия не могат да се похвалят скандинавските държави, взети заедно.
– Аз съм единственият служител в държавата, който получава заплата, осигуровки и отпуск според законите, но държавата отказва да провери дали срещу тези пари съм свършил възложената ми работа. В България няма матури. Нещо повече – министерството на образованието се страхува от думата зрелостен изпит или матура. Няма пазар в образованието без зрелостни изпити. Реформата не може да започне без зрелостни изпити. Следователно не е започнала. Образно казано, образованието ни преживява годините на перестройката. В образованието ни не знаят, че Берлинската стена е паднала.
Играта “Намери седемте разлики” свърши, но разликите са много и все в полза на здравеопазването, въпреки че и там липсва желание за промени, но поне реформата е започнала. Трябва да помогнем на образованието да се изправи. Всички ние сме заинтересувани да направим това. Подобряването на образованието на нашите деца ще даде положително отражение във всички сфери на живота ни. Бъдещето на нацията зависи от това.

Автор: Емил Карлов,
учител в математическата гимназия в Ямбол, 23 август, 2006 год.

Leave a Reply

Play chess online