Въдичарските възли – слабото
силно място на линията
_______________________________________________________________________________________
Още в началото трябва да уточним, че едва ли има жив риболовец, който да може еднакво добре да прави всички познати въдичарски възли. Първо, защото те са около стотина, и второ, защото всеки сам решава кой му е по-удобен и набляга на него. Ако говорим за възлите при монофилните влакна, трябва да ни е абсолютно ясно, че именно те са най-слабата точка в риболовната линия. Това не бива никога да се забравя и ето защо доброто изпълнение на възлите е толкова важно.
Естествено, когато се ходи на уклей, няма нищо фатално. Но ако нехайно или лошо сме вързали блесната си и удари огромен клен, трябва да се сърдим само на себе си. Така че при всички случаи, когато допускаме, че може да се закачи нещо сериозно, подготовката на такъмите ни трябва да става много внимателно.
Две правила за добри възли
Първото нещо, което се прави при връзване на монофилно влакно, е то да се овлажни за няколко секунди. Може да го топнем във вода, може да го наплюнчим, но не бива да връзваме сухо влакно. Това се прави, защото, както вече стана дума, рибарските влакна поемат до 9% влага по време на излета. Това ги прави по-меки и еластични. Така нашият вързан на сухо възел има голяма вероятност да се разхлаби, след като материалът на влакното се овлажни и омекне.
Второто нещо е свързано с подхода при затягането на вече оформения възел. Независимо от споровете по въпроса най-доброто затягане се постига с плавно постоянно дърпане до окончателното затягане на възела. Затягането на тласъци с придръпване и паузи между тласъците не е толкова добро заради способността на влакното да пружинира.
С какво се започва
Връзване на влакното към макарата
|
Първият възел, с който сефтосваме новото си влакно, е този, с който го връзваме към шпулата на макарата. Някои колеги го правят с примка от малък клуп, но все пак по-добре е да научим и специалния възел за този случай. Не че непременно ще ни удари някакво чудовище, което ще развие всичкото ни влакно от макарата, но най-вече за да сме сигурни, че още първите намотки на шпулата ни ще легнат добре.
Първият начин се състои всъщност от два прости възела. Най-напред в самия край на влакното връзваме обикновено възелче. После влакното се омотава около шпулата, за да можем със свободния му край да направим още един лесен възел. Този възел трябва да се затегне с дърпане чак до повърхността на шпулата. Когато той легне на нея, издърпваме още главното влакно, за да се дозатегне.
Помощни възли
Тези три възела трябва добре да се усвоят, защото в тях са включени основните принципи при правенето на по-сложните въдичарски връзки.
Първият е обикновената осморка. Той не е толкова слаб, както би могло да се предположи. Подходящ е за прикрепяне на тънки поводи. Някои блеснари го предпочитат заради сравнително малката му здравина – 60% от издръжливостта на основното влакно. Това им гарантира при закачка, че влакното ще се скъса точно на възела, а не някъде по-нагоре. От рисунката се вижда, че първо се прави обикновен възел в края. После той се провира през халката на блесната, воблера или вирбела. Накрая с изтегляне на главното влакно възелът се оформя.
Вторият възел се използва за привързване на изкуствените мухи към мухарския повод, но може да се употребява и за свързване на клупове от тънки влакна. За него трябва да се знае, че лесно се охлабва, ако не е под постоянно напрежение.
|
|
Третият възел е стопвъзел. Употребява се най-често за фиксиране на подвижна плувка. Той трябва да се прави от много тънко влакно, за да може леко да преминава през горните водачи на пръта. Не са нужни много навивки, четири или пет са достатъчни. Затяга се с дърпане на двата края, след което излишното влакно внимателно се обрязва с нокторезачка.
Стопвъзелът може с успех да се използва и за направата на чепаре с долно олово. Тогава, за да не се оплитат, поводите над тежестта се връзват наопаки – като дългият край с куката се оставя отгоре, а не да виси към оловото. Така поводите на чепарето стоят отворени и при замятането се заплитат много по-рядко. Монтажът обаче е подходящ само за по-дребни видове риби.
Клупове
Най-често съединяването на повода и основното влакно става с клуп. Ето защо правилното връзване на разновидностите на клуповете е от голяма важност.
Бимини туист (bimini twist – 100%)
Известен е и като възел с 20 намотки. Този възел е труден, но запазва пълната издръжливост на освновното влакно. Добре се връзва на шнурове, видлон, дакрон и плетени влакна. Препоръчва се при риболов на по-големи и силни риби както в морето, така и в язовирите.
Най-напред се отвива около 1,50 – 1,80 м влакно. С пръстите на лявата ръка (за десничарите) стиснете влакното, за да се получи примка. С дясната ръка направете 20 намотки, докато се усуче. Повече намотки усложняват възела, а по-малко отнемат от здравината му. Сядате на пода и вкарвате двата си крака в разширената примка така, че основното влакно и свободният му край да минават от вътрешната страна на коленете ви. Хващате в ръце – свободния край в дясната, а основното влакно в лявата. Сега вече едновременно плавно дърпате двата края, като ъгълът между тях трябва да е 90 градуса (по 45 градуса за всеки край по отношение на оста на възела).
Важно е при това изтегляне да не се надвиши ъгълът от 90 градуса, защото тогава намотките може да се качат една върху друга и всичко трябва да се почне отначало.
Когато намотките правилно се подредят една до друга, спирате с дърпането. Сега започва трудното. Без да отпускате натягането нито за миг, вдигате примката във вертикално положение и насочвате свободния край така, че първата му намотка да легне върху долните. Започвате да разтваряте колене и в същото време да отпускате полека свободния край. От разширяването на примката влакното от свободния край ще започне само да се навива върху предишните намотки. Трябва само да се внимава дали правилно ляга върху тях.
Когато горният слой намотки стигне до примката, това място се стиска с лявата ръка. И тъй като в този момент ще ви е нужна трета ръка, най-добре е да хванете главното влакно с устни, но не със зъби. Сега остава само от едната страна на примката да вържете обикновен възел и добре да го стегнете под намотките. Но не е все едно от коя страна на примката ще сторите това. Това е оня край на примката, към който са се движили намотките от втория горен пласт. Чак сега може да отпуснете напрежението на целия възел, защото той вече не може да се развърже. След като си починете от напрежението, с дясното стъпало стъпвате в примката и напъвате плавно, за да се стегне. “Чудовищният” възел се завършва, като под него се оформя още един с тройно премятане около двата края на примката. Затяга се внимателно. Свободният край на влакното се реже така, че да стърчи около 3–4 мм. Това вече е бимини туист – кралят на възлите.
Обикновен клуп
|
Който е оцелял от прочетеното по-горе, значи все може да намери сили да върже един обикновен клуп. Той е най-често употребяваният възел в риболова, защото има издръжливост от 75% и е абсолютно прост. Първо се сдвоява влакното, за да се получи примка. След това с пръстите на дясната ръка стиснете на място, което ви оставя достатъчно простор, за да оформите две намотки. Омотавате два пъти и след това прокарвате края на примката, която ще бъде и вашият клуп, през ухото над двете намотки. Затягате.
Подобрен клуп
|
Може да няма много причини за подобряване на обикновения клуп, но все пак усъвършенстваният му вариант има издръжливост от 80%. След като сте оформили примката от сдвоено влакно, прокарвате свободния край през нея. Тогава примката се увива около сдвоеното влакно, а краят є се прокарва напред през двойната примка и се затяга.
Съвършен клуп
|
Съвършеният клуп с издръжливост от 85% – 90% е най-употребяваният начин, по който се правят фабрично завързаните поводи с куки. На рисунките са показани и двата начина за правене на този възел. Вижда се, че и при двата начина се оформят по две примки, едната от които ще бъде примката на клупа, а
|
другата служи само за затягането му. Независимо, че на рисунките този възел изглежда сложен, той се прави спокойно, защото не изисква нито една част от него да се държи постоянно натегната.
Примка за странични поводи
Предназначението на този възел е да прикрепя странични поводи с куки към основното влакно на линията. Все пак той не е подходящ при риболов на едри и силни риби, защото всеки възел на основното влакно намалява неговата издръжливост. Възелът е лесен, но не бива да се прави, ако надолу по линията вече има вързана примка с повод, защото това усложнява нещата.
|
Втори вариант
Този възел вече може да ни послужи, ако искаме да поставим още един повод над този, който имаме.
Блеснарски възли
Възлите за прикрепяне на блесни трябва да имат висок процент издръжливост, защото телта, от която се правят осите на блесните, е много тънка и може да нарани влакното. Естествено, при употребата на вирбел тази заплаха се смекчава, но изискването за здравина на свързването си остава в сила.
Клинч
|
Клинчът (90%) е най-известният възел за блесни. На рисунката са показани три начина на направа. Вижда се, че те се различават само по прокарването на свободния край през примката. След като влакното се прокара през ухото на вирбела, с пръстите на лявата ръка се хваща основата на получената примка. Сега свободният край се намотава от 5 до 7 пъти. Важно е намотките да не са една върху друга. Може да ви се струва, че усъвършенстваните варианти на клинча е по-добре да се оформят на два пъти, но това не бива да се прави. Възелът се стяга наведнъж чак когато е напълно оформен.
Възли за куките
|
Важността на този тип въдичарски възли е ясна. Те обаче трябва да са съобразени с големината на употребяваните куки и съответно с дебелината на влакното на повода. Изборът на възел зависи и от типа на използваната кука – има ли тя лопатка на края, или завършва с ухо.
Обикновени възли
Те се употребяват най-често, което хич не означава, че са лоши. Двойната осморка е подходяща за малки въдички. Тя може да привързва куки и с ухо, и с лопатка. Възелът на дясната страна на рисунката вероятно е най-познатият начин за връзване на куки. И двата възела отлично държат след затягането и позволяват късо отрязване на свободния край.
|
Паломар
За много от риболовците връзването на този възел (palomar knot) с издръжливост 95% – 100% е по-лесно, отколкото връзването на клинч. Той се използва не само за куки с ухо, но и за вирбели при риболов на блесна и воблери, защото най-малко пречи на правилното им движение във водата.
Сдвоеното влакно се провира през халката, като след това се прави широк обикновен възел. Свободната примка се прехвърля през куката, вирбела или воблера и се затяга. При затягането трябва да се внимава примката да застане напряко на халката и да легне между нея и самия възел. Излишният край може да се реже късо, почти до възела. Паломарът е сигурен възел, който лесно и бързо се прави при всякакви условия.
Връзване на капан
|
Шаранджийският капан с плочки кюспе е може би все още най-използваният у нас метод за дънен риболов на силната борбена риба. При него плочките могат да се обхванат и с ластик, но класическият начин е това да става с клуп от основното влакно, над който или в който се монтират и късите поводи на куките, вързани с многонишково плетено влакно, капрон, видлон или хирургичен конец. Ако куките са монтирани над подвижния възел на клупа, в него е добре предварително да се наниже резенче шлаух. Неговата роля е да не позволи здраво и трудно за развързване затягане на клупа при изваждането на тъкъма, за да бъде прехвърлен с нови плочки кюспе.
