IN MEMORIAM
21.02.2010 г.
Почина Здравко Петров! Дългогодишен учител по математика. Започнал в МГ – Видин, преминал през СМГ и НМГ и оставил зад гърба си стотици безвъзвратно влюбени в математиката последователи. Един от основателите и многократен шампион по културизъм в България. Майстор на цигулката, великолепен фотограф, прекрасен човек и приятел!!! Поклон пред паметта му!!!
Почивай в мир, Бат Здрави!!! Никога няма да те забравим!!!
Ето това сме ние. Първият отбор на Бат Здрави по математика през далечната 1976 година!!! Горе вляво – Живко. Горе вдясно – Тома. Долу вляво – аз. До мен – Тишо.
***
Ето това е Здравко Петров през годините като културист. Последната снимка е преди 5 години, когато беше на 58!!!
Това беше един велик човек, който е научил всичките си ученици на много. Преди няколко дни на Общинския кръг на Олимпиадата една от задачите за 11. клас освен стандартното, имаше и великолепно решение-няколко от нас го направихме, но единодушно си припомнихме от кого сме научили съответния метод… Познавайки такава личност като него, ние успяхме да се изградим като математически състезатели. А и като хора. Поклон пред паметта му. Господин Здравко Петров винаги ще бъде сред нас.
Много ви благодаря за тази страница! Аз също бях ученик на Здравко Петров през 1976-1980 във Видин и днес разбрах за тази тъжна новина. Той беше великолепен учител, приятел и събеседник на когото дължа не само любов към математиката, но също мисли и съвети към които съм се връщал през годините. Здравко винаги беше невероятно отзивчив и готов да помогне с каквото може. Не са много хората които са оставили такава следа след себе си. Светла му памет!
Помните ли, че Здравко се появи за малко в един бг филм – “Пазачът на крепостта”?
Търсих го дори в архивите на БНТ, но тъй като не са го излъчвали, не успях да го открия. Ако някой успее, моля да даде линк!
Невероятен човек и учител, който го болеше какви човеци, ставаме докато учим математика. Говорел ни е за живота и в часовете.
Ето едно от нещата които ни е казвал: /ще перифразирам по смисъл/ Животът е състезание, наградата е на финала, за най-добрите.Ако не си от тях или изобщо не стигнеш до финала, никакви оправдания, дори и най-основателните няма да могат да променят и да компенсират това. А и едва ли някой ще ги чуе от аплодисментите за победителя.
Макар че не го бях виждала от години, и съм завършила преди 15 годин плаках за него когато научих. дотогава не си бях давала сметка какво е означавал за мен. Той и още двама учители с принципността и достойнството си опазиха в мен вярата че има такива хора.
В главата ми кънтеше една мисъл: Светът обедня без него -т ова с нищо не може да се поправи.
В памет на моя учител Здравко Петров,
един ЧОВЕК, който има пръст в това и от мен да стане човек
“Сега”, когато няма да се видим вече,
когато душата ти е там – Отвъд
и толкоз много думи неизречени
в сълзите ми добиват плът,
целувам само спомена за теб.
В забързаните дни сред куп условности,
защо не идва случай, повод и предлог
да кажем простичко “Обичам те,
обичам те защото си добър Човек”!
Защо сърцата ни са скрити тъй дълбоко
под думи и задръжки и сплетни
защо не могат те свободно,
да говорят-от свое име и сами?
Защо не можем само с погледи
да кажем всичко – и всичко да личи?
“Сега”, когато вече няма “После”
когато, за теб душата ме боли
и проклинам и мълчанието и всичко,
което ме е спирало “Преди”
ти казвам простичко: “Обичам те”
и моля се поне в отвъдното да чувате,
когато със сърцата си говорим ви
…от свое име и сами…
през сълзи.
Иска ми се да напиша няколко думи за Владо от нашия клас, т.е. випуск ’76, който наскоро премина от другата страна на асимптотата(според мен всеки човек си има зададена с раждането му формулка и дефиниционно множество, която формулка си има знаменател и на Владо е бил (х-53).Първият ми ярък спомен от него беше в 8 клас, когато излезе “Кръстникът” и Владо винаги имаше в устата си бонбони Детска радост, които поставяше от двете страни на брадичката си, за да прилича на Марлон Брандо.Като най-налудничавият и нискобален клас, учихме английски, който тогава във Видин никак не беше на мода, дори се считаше за упадъчен. Та в 9 клас, когато вече го бяхме “усвоили” на доста високо ниво, Владо беше поставил бележка на вратата на класната ни стая “ONLY FOR WHITE”, което не всички дори от нашия клас разбираха към кого е насочено, но се чувствахме горди. Чистачките не смееха да влизат в класната ни стая, защото рискуваха да бъдат улучени с кошчето за боклук, което е било метнато към някой друг. В 10 клас избягаха почти всички от час по физика, а аз подличко не избягах, но пък и не издадох организаторите. За “награда” ми беше прочетено някакво стихотворение за предателите. Пак тогава, на една родителска серща Дамянов ме беше похвали, че същия ден само аз съм имала напълно решено домашно по алгебра, а татко почти е бил готов да си признае, че той ми беше решил домашното.
Преди около 12 години срещнах Владо случайно в София, но не си спомням какво си говорихме. Той не дойде нито на 20, нито на 30годишнината. Но на 20(когато е бил на 38) се пуснаха слухове, че има афера с някаква деветокласничка. Винаги е бил странен и сигурно си отиде неразбран от много хора и нека ни прости!