Ето това съм аз. Роден съм на 24.12.1958 г. в гр. Видин, един прекрасен град на брега на река Дунав в, така нареченото, работническо семейство. Дядо ми, бивш търговец преди 9-ти септември 1944 г., беше купил през 1948 г. хубава еврейска къща точно на пъпа на града и ако изключим факта, че баща ми си тръгна, когато бях на една годинка, детството ми премина доста добре, бих казал чудесно! Нооо… Винаги ще се намери някой или нещо, което да ти развали идилията, знаете как е! В моя случай това бяха строителите на социализма в града, които решиха да направят централен градски универмаг точно на мястото на на
шата къща! Сега там, естествено, няма никакъв магазин, а банка ДСК, но това е друга тема. Макар и да ми разби чувствата за известно време, а и здравето на всички мои близки роднини, този епизод все пак премина и нещата отново започнаха да се оправят. Дядо, баба и майка ми построиха нов апартамент, а пък аз открих в себе си изключителни математически, певчески, спортни и какви ли не още заложби! Или поне така си мислех… Ще продължа по- късно!!!!
***
Ето ме отново!!! Бях стигнал до заложбите, нали? Да започна с певческите. Тях, всъщност, ги бях открил още на 4 годинки, когато за пръв път чух песните на Лили Иванова. Не знам защо, но веднага започнах да опитвам да ги запея и след кратки опити достигнах до завидни успехи, които бяха оценени подобаващо от случайни минувачи по центъра. Те, естествено, не можеха да ме видят, тъй като се бях скрил на терасата, но пък много добре ме чуваха и окуражаваха с подвиквания по мой адрес, които нямаха нищо общо с майка ми или пък с някои други близки и далечни роднини!!! Въобще, бъдещето ми на певец вече се беше ясно очертало, но за нещастие започнах да ходя на училище и там се оказа, че освен да пея, мога и много добре да решавам задачи по математика. Това, заедно с мечтата на нашите да ме направят поне адвокат, професор или доктор, като че ли натежа в полза на ученето, а не на пеенето. То не бяха молби за китара, то не беше чудо, но… Все още продължават да ми се възхищават по банкети и сбирки и да ми казват, че това Васил Найденов, тоя, оня и Лучано Павароти трева да пасат, но толкоз!!! Не знам, мене ако питате, надеждата умира последна и рано или късно все още си мисля, че ще пробия на сцената!!! Как щях да забравя! Веднъж почти бях успял! Бях учител в Перник и там се престраших да се явя в хора на пернишките учители. Приеха ме без никакви проблеми и на прослушването ръководителят на хора (Ужас! Забравих му името!) с учудване установи, че диапазонът ми е басбаритон-втори тенор. Солфеж не бях учил, но имам невероятен слух и само като гледах нотите как се движат нагоре надолу нямах никакви проблеми с пеенето. Та попяхме си там доста и вече трябваше да ходим на републиканско. Даже и мерки за костюми ни бяха взели, но отново съдбата(или аз самият?) ми скрои поредния си номер! Разведох се с първата ми жена и не ми беше до пеене…Дойдох си във Видин и така. Но да се върна на етапа детство, щото много се отплеснах! Всъщност, май, че ще продължа друг път…
***
Хайде, пак съм аз! За детството говорехме, нали? Като малък бях доста необщителен. Незнам на какво се дължеше това. Дали на факта, че наште се бяха развели, когато съм бил на по-малко от годинка или просто на ген? Знам ли. Спомням си смътно как седя в пясъка на детската градина и рева, а другите деца ми хвърлят пясък по главата. Това си беше – 1 ден и толкоз. Майка ми ми казваше, че когато се е спирала да говори с някой, аз съм гледал лошо и съм се дърпал. Досадно ми е било явно да слушам празни приказки още от тогава. Така съм и до днес. Някъде към четвърти, пети клас започнах да се очовечавам и установих, че ми е много приятно и забавно да си играя с по-малки от мен. Може би защото те не се опитваха да ме нараняват, както връстниците ми и по-големите. А и аз не ги тормозех. Малките де. Бяха страхотни години. Имах няколко приятели – Гошко, Сашо, Мишо, Ваньо, Ники и … сигурно ще изпусна някой. Ходехме като щури по улиците! Поставяхме рекорди. Кой ще се качи на това дърво пръв, кой ще скочи от стената на Капията, кой ще мине по перваза на кино Цвят посред бял ден от край до край(первазът беше на 60-70 см от земята), кой ще скочи от крана в кюмура на Речна гара и още и още… Ядяхме врабчета, изпечени на кибрит и се облизвахме! Ужас! Играехме на копчета, на ножка. Между другото сега се сещам, че тогава изнесох една шепа сребърни монети от вкъщи и ги протъргувах за кутия копчета! Майка ми разбра след около 15-ина години. Събирахме кибритчета по улиците. Минаваха румънци, сърби и други туристи и тогава. Купувахме си и от бутките също. Тогава пускаха много тематични серии от кибритчета. Не като сега – порно и това е! Бях събрал страхотна колекция, която баба ми, Бог да я прости, изхвърли без да ме пита като бях вече в Перник. Абе, какво да ви разправям. Бяха страхотни години! Наскоро почина Гошко. Преди това – Сашо и Ники…
Здравей, Емо!
Прекрасен сайт!
Поздравления!
Благодаря! Надявам се скоро да ми остане свободно време за да продължа!!!
На хайрлия да е, Учителю.
Владо (от отбора на МГ- Видин 1982-85)
Благодаря, Владо! Милчев си, нали? Или бъркам нещо? Ще се радвам ако пратиш някоя снимка от ония години!!!
Да, аз съм – Владимир Милчев Йоцов. За снимки – последните години съм на вили-мотовили и в момента няма как да изровя такива. Но по-нататък ще опитам. 😉
Респект! За първи път влизам днес в този сайт. Тук ме доведе търсене на задачите от Кенгуруто. И задачите и отговорите ги има единствено при вас.
много благодаря за прекрасния сайт и за усилията Ви да помагате на младите хора в трудното,но интересно поприще на математиката.аз съм родител на ученик в 5 клас и Вие сте чудесен помощник за сина ми и мен златина
Като се замисля, май си нямам друга работа освен да помагам на децата да учат математика!!! Е, и да се грижа за семейството си, естествено!!! 🙂
Поздравления…. и жив и здрав да сте!
Поздравления за сайта!
Търся задачите и решенията на ПМТ”Атанас Радев”,Ямбол 2008 година/9 клас/.Помогнете ми!
Вече ви е помогнато!!! 🙂
Прекрасен сайт!
Аз търся задачи от минали години на Националния кръг на Олимпиадата по Математика и засега съм открила само от 2000 и 2009 година.Моля ако имате възможност и време да качите нещо на сайта понеже той ми е последната надежда.
Предварително благодаря!
Полезен саит наистина – ще трябва по често да го посещавам!
Ako e възможно и резултатите от Димитровденското състезание!
Емо,
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
http://www.youtube.com/watch?v=OR7Zs5FfZSU
Емо, поздравления за сайта. Много ми хареса и вече го препоръчах на колеги. В него ме доведе търсенето на задачите от “Кенгурото”. Имам синове, които за сега са малки, но се надявам да имат интерес към математиката, както и способности. Сигурна съм, че сайта ще им е от помощ.
Пожелавам ти много успехи.
Бивша колежка от МГ Видин (1994-1995г.).
Здравствуйте г-н Стоянов!
У Вас прекрасный сайт. Одна из задач Вашей подборки мне очень понравилась. Ее я опубликовал в своем блоге http://www.liveinternet.ru/users/kifar/post200721904/. Желаю всяческих успехов.
С уважением, Р.М. Салимжанов, Республика Казахстан
Здравей Емо,
Aз съм Роза Добродолска .Сестра ми се е възхитила от сайта ти и ми го препоръча.Аз, разбира сe,нямам сетива за математическите красоти, но ще разгледам поезията.
Поздрави!!!